При проучванията на водоеми пробите обикновено се вземат денем - нещо, което според новото изследване води до неточна оценка на реалното замърсяване. Снимка: Fousik
Вероятно е химикали, вредни за хормоналната система, да се срещат в много по-големи концентрации в езера и реки, отколкото се смяташе досега. Ново изследване, публикувано в сп. Science, показва, че макар тези замърсители да се разграждат от слънчевата светлина, те могат да се изградят наново и да „възкръснат“ през нощта, като зомбита.
За замърсителите, смущаващи функционирането на хормоналната система, се знае, че вредят на рибите. Има и все повече данни, които ги свързват със здравни проблеми при хората. Много е трудно обаче да се установят конкретните виновници измежду голямото разнообразие от химикали в околната среда.
Измерените концентрации на смущаващи ендокринната система (системата, отговаряща за хормоните в организма) химикали често изглеждат твърде ниски, за да обяснят вредите върху водната фауна, обяснява Едуард Колодзиеж от Университета на Невада в Рено, ръководил изследването.
Той и колегата му Дейвид Квиертни от Университета на Айова решили да проучат дали продуктите от разграждането на познати вредни за хормоналната система химикали не подсилват ефекта. Екипът се фокусирал върху веществото тренболон ацетат – синтетичен анаболен стероид, който се използва като стимулатор на растежа при едрия рогат добитък в САЩ (практиката е забранена в Европейския съюз). В организма на говедата стероидът се разгражда, от което се получават съединения като 17-алфа-тренболон. Това вещество е мощен нарушител на ендокринната система, който може да бъде намерен често във вода, която е била в досег със селскостопански зони.
В лабораторни тестове само няколко десетки нанограма (милиардни от грама) от такива съединения в литър вода могат да изменят съотношението между половете и да увредят фертилността на рибите. Но според някои производители тези съединения не представляват риск в реалните условия на реките, защото слънчевата светлина ги разгражда бързо.
Колодзиеж и екипът му прокарали разтвори на 17-алфа-тренболон и свързани с него съединения през няколко цикъла на светлина и тъмнина в лаборатория. Въпреки, че концентрациите спаднали по време на симулирания ден, учените установили с изненада, че нивата се увеличавали по време на тъмните периоди. При неутрално pH и 25 градуса, отнемало около пет дни да се регенерира 60% от 17-алфа-тренболона от продуктите на разграждането му. При по-високи температури и лека киселинност/алкалност на разтвора, процесът се ускорявал.
„Не бях виждала нищо подобно досега,” казва Лаура Ванденберг, ендокринолог в Университета на Масачузетс в Амхърст, която не е участвала в проучването. Обикновено биолозите, работещи на терен, събират проби през деня, обяснява тя, а регенерирането през нощта „със сигурност би имало потенциал да повлияе на резултатите”. Освен това, при проучвания на терен рядко се докладва киселинността или температурата на водните проби – а явно те могат да имат голям ефект върху реалната концентрация на замърсителите. „Не мисля, че някой досега е смятал това за толкова важно”, обяснява Ванденберг.
Учените отбелязват, че и други стероиди с подобна структура могат да се регенерират по същия начин. Примери са диеногест – орален контрацептив и диенедион – незаконен анаболен стероид. Според Колодзиеж изследването води до сериозни въпроси за валидността на резултати от проби от околната среда, тествани за стероидни еднокринни нарушители. Той смята, че е необходимо проучване на продуктите на разграждането им в околната среда.
Публикувано с разрешението на Macmillan Publishers Ltd: [NATURE NEWS] (Hormone disruptors rise from the dead), Mark Peplow (2013)/ Снимка на извадката: Мичиру Маеда
