Съставно изображение на далечния квазар RX J1131, в чието сърце се намира черната дупка. Източник: X-ray: NASA/CXC/Univ of Michigan/R.C.Reis et al; Optical: NASA/STScI
Астрономи откриха, че супер-масивна черна дупка в отдалечен квазар се върти около оста си с невероятната скорост от 540 милиона км/ч. Това е половината от максималната постижима скорост в природата въобще – скоростта на светлината.
Черната дупка се намира на цели 6 милиарда години от Земята и е част от квазар – изключително ярко светещо ядро на галактика.
Самите черни дупки са звезди, които в края на живота си са се свили под собствената си маса до такава степен, че плътността в ядрото им е на практика безкрайна. Поради това гравитацията им е изключително мощна и отвъд определена граница около тях нищо – дори светлината – не може да се спаси от „пропадане“ в тях. Те поглъщат всичко по пътя си, откъдето идва и необичайното им име.
Използвайки компютърни модели, учените открили, че скоростта на въртене на черната дупка зависи от наличното количество материя, което може да „изяде“. Ако дупката се подхранва постоянно с газ – например от сблъскващи се галактики – тя се върти по-бързо.
Скоростта на въртене на супер-масивната черна дупка в квазара RX J1131 показва, че тя си похапва доста добре. Според оценките тя консумира еквивалента на 333 000 планети като Земята на година!
Според астрономите не било никак лесно да се изследва въпросната черна дупка. Те трябвало да използват естествено съществуващ в природата космически телескоп, за да наблюдават успешно отдалеченият загадъчен обект. Благодарение на ефект, описан от Айнщайн, масивните обекти „изкривяват“ светлината по същия начин, както това прави една увеличителна леща. В космоса такива обекти могат да са големи струпвания на звезди и галактики.
В случая ролята на космическа леща се изпълнявала от галактика, разположена между нас и въпросния отдалечен квазар. Тя се намира на 3 милиарда светлинни години от нас и гравитацията й „огъва“ светлината от квазара, така че астрономите могат да го изследват сякаш е по-близо отколкото всъщност е. (Източник: БТА, NASA)
