Сокол-скитник с плячка. Снимка: Денис Джарвис
Международен екип публикува генома на два от най-известните соколи – сокол скитник и ловен сокол (Falco peregrinus и Falco cherrug). Сега може да се установи кои аспекти от генетичния код са довели до уникалната адаптация тези птици към суровия начин на живот на ловци.
Секвенциите на соколите показват, че птиците са преминали през скоростна еволюция, която е довела до бързи изменения в целия им геном. В сравнение с други птици, тези два вида са били подложени на свирепа еволюционна конкуренция и на условия, към които е трябвало да се адаптират бързо, за да станат успешни ловци.
Един от авторите на публикацията, Проф. Майк Бруфорт от Департамента по биологични науки в Кардиф обяснява: „За първи път са секвенирани геномите на грабливи птици и резултатите са много информативни, особено за еволюцията на сокола-скитник – най-бързия вид в животинското царство. Изследванията ни показват, че Соколите скитници е трябвало да се адаптират при много суров еволюционен натиск”
„Успяхме да установим как конкретни гени, контролиращи развитието на човката, е трябвало да еволюират, за да може тя да издържи на натоварването при съприкосновение с плячката със скорост до 300 km/h.“
Чрез анализа на геномите, учените успяха да установят, че двата вида соколи произхождат от общ прародител, който е живял преди около 2.1 милиона години. Изследването е публикувано в сп. Nature Genetics. (Източник: Университет Кардиф; Снимка на извадката: Авицеда)
