Според изследване публикувано в Proceedings of the National Academy of Science, улавянето и вкарването под високо налягане дълбоко в земята на въглероден двуокис, е свързано със завишен риск от земетресения.
„Има висока вероятност инжектирането на големи количества СО2 в ронливите скали, често срещани в континенталните плочи, да предизвика земетресения” се казва в публикацията на Марк Зобак и Стивън Горелик, геофизици в университета Станфорд.
Земетресенията, според учените, биха представлявали проблем дори и да нямат непосредствен ефект върху здравето на хората или инфраструктурата в дадения регион. „Ако предизвикате земетресение, излагате на риск херметизацията на хранилището” казва Зобак. Това от своя страна би позволило на газа да „избяга”.
В статията се казва още, че климатичните ползи от този метод за отстраняване на СО2 ще бъдат същите като от използването на възобновяеми източници, единствено ако изтичането на газ не превишава 1% на всеки хиляда години. Авторите не изключват намирането на места, подходящи за дългосрочно складиране на парниковия газ, но смятат, че капацитета им едва ли ще е достатъчен за да отговаря на нуждите.
За да може секвестирането на въглероден двуокис да работи в глобален план е необходимо годишно да бъдат обработвани 3.5 милиарда тона СО2, което като количество отговаря приблизително на годишния добив на петрол в целия свят.
Зобак и неговият колега смятат, че в САЩ положението не благоприятства използването на този метод. Те посочват, че повечето електроцентрали в страната са съсредоточени в централните щати – там скалите са чупливи и съответно е по-вероятно да се пропукат и да допуснат изтичането на СО2. По думите на Зобак, улавянето на СО2 в голям мащаб е „рискована и вероятно неуспешна стратегия” за справяне с глобалното затопляне.
Източници: PNAS, Университет Станфорд
