Обитателите на обекта, известен като Веспасиански лагер, вероятно са изградили първия монумент на Стоунхендж - мезолитните стълбове - между деветото и седмото хилядолетие пр.н.е.
Разкопки на около 1,6 км от мегалитния паметник Стоунхендж разкриха първите директни доказателства, че мястото е обитавано още преди 9500 години. Така датата на най-ранното населяване на тази локация се изтегля с 5000 години назад във времето.
Предишни изследвания наведоха учените на мисълта, че на обекта, известен като Веспасиански лагер, е имало хора около 7500 г. пр.н.е. Но най-древните идентифицирани признаци за местообитание досега бяха от 2500 година пр.н.е.
Датирайки материали на обекта, археолозите откриха, че там е имало полупостоянно селище от 7500 г. пр.н.е. до 4700 г. пр.н.е., като има доказателства за присъствие на хора през всяко от хилядолетията в този времеви отрязък. Живеещите на мястото вероятно са изградили първия монумент на Стоунхендж – мезолитните стълбове - между деветото и седмото хилядолетие пр.н.е.
Учените работещи на разкопките са на мнение, че вместо да се смята за обект, изоставен от хората през мезолита и населен след хилядолетия през неолита, Стоунхендж трябва да се признае за място, където една култура се е сляла с друга.
Д-р Дейвид Жак от Отворен университет, ръководил изследването, казва, че е намерил селището, след като решил да изследва терена около извор в района. Неговото предположение било, че вероятно водата е привличала животни.
„Идеята ми беше, че където се намират диви животни е вероятно да се открият и хора“, казва д-р Жак. „Това, което открихме беше най-близко разположения и безопасен воден резервоар, както за животни, така и за хора – тип целогодишен източник на прясна вода. Той е най-близко до това място [Стоунхендж]. Смятам, че е с ключово значение“, казва още д-р Жак. (Източник: БТА)
