Древното писмо. Снимка: University of California / Berkley's Bancroft Library
Студентът Грант Адамсън разчете писмо на 1800 години след близо 3 години работа по него.
Писмото е открито още през далечната 1899 година от експедицията на Гренфел и Хънт в древния египетски град Тебтунис. Артефактът бил описан и каталогизиран, но никой не се заел с неговото разчитане.
„Писмото е просто един от многото документи, които Гренфел и Хънт открили в разкопките“, казва Адамсън. „И тъй като било в много лошо състояние, почти никой не работил върху него близо 100 години“, обяснява той.
Древното писмо е изпратено от египетския войник Аврелий Полион, служещ в римски легион в Европа, до негови роднини в Египет. Изненадващото е, че то спокойно може да мине за написано от съвременен войник на фронта.
Полион пише с тревога на своите брат, сестра и майка – „продавачката на хляб“ – защото не е получил отговор на 6 предишни свои писма.
„Моля се ден и нощ да сте в добро здраве и винаги почитам всички боговете от ваше име“, пише войникът. „Не преставам да ви пиша, но вие не мислите за мен. Аз обаче не преставам да ви пиша, да мисля за вас и да ви нося в сърцето си. Нито веднъж не ми писахте за здравето си и как вървят нещата при вас. Разтревожен съм за вас, защото въпреки че често получавате писма от мен, нито веднъж не отговорихте, така че да знам как сте“, казва още в писмото си Полион.
За да разбере по-точно от кога е древният папирус, Адамсън анализирал стила на изписване и следи в самото съдържание. Писмото е главно на гръцки, а граматиката – лоша – което направило разчитането му още по-трудно. Според Адамсън Полион е служил на територията на съвременна Будапеща, макар че подразделението му е било подвижно и може да е достигнало чак до земите на днешен Истанбул.
Поради личната природа на древния документ, той успя да привлече вниманието на мнозина по целия свят.
„Едно от важните неща за този документи е, че отразява емоциите на един войник в древния свят“, казва академичният наставник на Адамсън Ейприл ДеКоник. „Неговите чувства не са по-различни от тези на днешните войници, които искат да се приберат вкъщи“, добавя тя. (Източник: Rice University)
