Илюстрация на Големия взрив. Автор: keepwalking07 (CC BY-NC-ND 3.0)
Астрономи от Австралийския национален университет са открили най-старата известна звезда, която се е формирала малко след Големия взрив преди 13,7 милиарда години.
Древната звезда се намира на около 6000 светлинни години от нас, което е сравнително близко за космическите мащаби. Тя е означена като SMSS J031300.36-670839.3 и е една от 60 милиона звезди, фотографирани като част от 5-годишен проект за създаване на дигитална карта на южното небе.
Откритието позволява на астрономите за първи път да изследват непосредствено химичния състав на първите слънца и по-този начин да придобият по-ясна представа за това какво е представлявала най-ранната Вселена.
След Големия взрив материята в космоса се е състояла почти изцяло от атоми на най-леките елементи – водород и хелий. Същото съвсем закономерно важало и за първите звезди. Едва впоследствие започнали да се създават атоми на по-тежки елементи – като желязото – когато звездите експлодирали като супернови.
Новооткритата древна звезда е означена със стрелка. Снимка: Stefan Keller/ANU
Именно затова следващите поколения звезди, които се образували от изхвърления от суперновите материал, съдържали повече желязо. Количеството на по-тежките елементи следователно е един от индикаторите, позволяващи да се определи кога е възникнала една звезда – колкото по-голямо е тяхното количество, толкова по-късно поколение е съответното светило.
Оказало се обаче, че новооткритото древно слънце се е родило от изключително беден на желязо материал от първична супернова.
„За да направите звезда като Слънцето, взимате основните съставки, като водород и хелий, от Големия взрив и добавяте огромно количество желязо, чиято маса е 1000 пъти по-голяма от масата на Земята“, казва д-р Щефан Келер от екипа. „За да направите тази древна звезда ви трябва астероид от желязо не по-голям от Австралия и много въглерод. Това е крайно различна рецепта, която ни казва много за природата на първите звезди и как са умирали те“, казва още д-р Келер.
Според учените ниското съдържание на желязо говори за това, че енергията на експлозията на суперновата е била учудващо ниска. Тя е била достатъчно мощна, за да разкъса звездата, но почти всички тежки елементи изглежда са били погълнати от родената от експлозията черна дупка. (Източник: The Australian National University)
