Компютърно композитно изображение на Венера (NASA/JPL)
Венера и Земята отдавна са смятани за планети близначки, но за разлика от Земята, Венера е като безводна пустиня. Японски учени са на мнение, че разстоянието до Слънцето е в основата на различните им съдби.
Според Кейко Хамано от университета на Токио и колегите му скалистите планети като Венера се охлаждат бавно заради близостта до звездата си. Това позволява на водата да „избяга“ в космоса.
За сметка на това скалисти планети като Земята – формирани отвъд това критично разстояние до звездата си – са се охладили бързо, съхранявайки водата в скалния материал и в течна форма на повърхността си.
Венера има сходни размери с тези на Земята – диаметърът й се равнява на 95 на сто от земния, а масата й е 80 на сто от земната. Разположена е между Меркурий – най-близката до Слънцето планета, и Земята. Венера и Земята са част от т.нар. група планети от земен тип и вероятно са образувани от сходен скален материал, вследствие на феномена акреция, преди около 4,6 милиарда години.
В резултат на силни сблъсъци с други тела, като например бомбардиране от метеорити, се е образувал океан от магма, който впоследствие се втвърдил в процеса на охлаждане.
В далечното минало на повърхността на Венера вероятно е имало големи количества вода и това накарало учените да се запитат защо планетата се е превърнала в една от най-сухите в Слънчевата система.
Според екипа на Хамано планетите от земен тип могат да бъдат разделени на две групи в зависимост от еволюцията си. Планета от тип 1, формирана отвъд известно критично разстояние до звездата си, се втвърдява за няколко милиона години. По-голямата част от водата се съхранява и образува океани.
За сметка на това при планета от тип 2, формирана в рамките на критичната зона, океанът от магма съществува по-дълго – до 100 милиона години. Планетата губи водата си по време на процеса на втвърдяване, дори ако количеството вода на повърхността й е сравнимо с това на Земята.
Ако Земята е планета от тип 1, то типът, към който принадлежи Венера, не е ясно определен, макар че орбиталното й разстояние е близо до критичното. Все пак заради характерните си особености Венера може да се приеме за представител на планетите от тип 2, смятат учените. (Източник: БТА)
