Илюстрация: Stuart Caie/flickr (Creative Commons)
Изследване показа, че човек може да има ДНК мутации в някои части на тялото си, с „оригиналната“ молекула в останалата част.
Обикновено се смята, че всеки от нас има уникално ДНК, така че възможността човек да има повече от един генотип може радикално да промени разбиранията ни за това какво е да си човешко същество. Последствията от такава сериозна „ревизия“ ще повлияят на анализа на ДНК в криминалистиката, тестовете за бащинство, пренаталните тестове и изследванията за рак на гърдата.
Генетичните мутации са продукт на много различни обстоятелства. Едни от тях могат да възникнат при предаването на гените от родителите на детето и да причинят вродени дефекти. Други са резултат от външни въздействия през живота на индивида, като слънчева светлина, радиация, канцерогенни химикали или вируси.
Тези придобити в по-късен етап „соматични“ мутации могат да предизвикат рак или други заболявания, но това не е задължително. Ако мутиралите клетки продължат да се делят, човек може да развие тъкан или част от тялото си с различен от оригиналния генетичен код.
„Всъщност ние сме разнородни същества в това, че даден човек не е генетична единица“, казва водещият автор на публикацията Скот Уилямс. „Какво значи да си човек, ако вътрешно сме разнородни. Какво те прави този човекът, който си. Паметта ти ли? Или гените? Винаги сме смятали, че твоят геном си е твой. Данните показват, че това не е точно така“, казва още Уилямс.
Откриването на въпросните „соматични“ мутации става възможно едва след напредването на компютърната техника, благодарение на което всички гени в даден индивид могат да бъдат изследвани.
Според учените наличието на повече от един генотип в тялото е сходно с т.нар. химеризъм – състояние, при което в организма има чужди клетки. Такъв е случаят при трансплантациите или в някои случаи при обмяна на клетки между майка и дете или при близнаци. (Източник: The Geisel School of Medicine at Dartmouth)
