Ново изследване проведено в университета Корнел за потенциалния ефект на фракинга върху околната среда показва, че по парников ефект този метод за добив на природен газ ще се изравни, а по-всяка вероятност и ще надмине въглищата.
Робърт Хоуърт, еколог и еволюционен биолог в Корнел и Антъни Инграфеа – професор по строително и екологично инженерство – разкриват, че при кладенците за добив на газ с фракинг се освобождава между 40 и 60 процента повече метан отколкото при конвенционалното сондиране.
„Преобладаващата част от доказателствата сочат, че шистовият газ има по-голям въглероден отпечатък от конвенционалният газ в какъвто и да е времеви мащаб” казва Хоуърт. „Въглеродният отпечатък на шистовия газ също така превишава този на петрола или въглищата в десетилетен времеви мащаб, независимо от това как се използва газа”.
Изследването на Хоуърт и неговия колега от Корнел разглежда специфични страни от добива на природен газ по фракинг технологията. При извършването на сондажа в кладенеца под налягане се вкарва вода примесена с химикали, за да могат да се разбият шистите. След това водата се връща обратно и се складира в големи водоеми или контейнери. Заедно с водата, обаче, се връщат и големи количества метан, които не биват улавяни и се отделят директно в атмосферата.
Метанът играе много важна роля в парниковия ефект, макар и общественото внимание винаги да е било насочено главно към въглеродния двуокис (СО2). Веднъж освободен в атмосферата, той е способен да задържа топлина около 20 пъти по-ефективно от СО2.
Според учените количеството метан, отделен при фракинга, неминуемо ще окаже сериозен ефект. В момента газовата индустрия в Съединените щати е отговорна за около 17% от всички въглеродни емисии за страната. Прогнозата на Хоуърт и Инграфеа е, че този процент ще нарасне до близо една четвърт (23%), заради все по-широкото прилагане на фракинг технологията.
Според Инграфеа, непланираното отделяне на метан при фракинга може да бъде преодоляно, но използването на икономически механизми не е достатъчно – необходимо е да се наложат регулации.
Призиви за регулация идват в световен мащаб и от много други, които се опасяват от потенциалните екологични вреди, свързани с все по-масираното добиване на газ чрез фракинг – метода, също така известен като метод на хидравличното разбиване. До момента опасенията бяха свързани преди всичко с потенциално токсичните химикали използвани при сондажа, голямата водоемкост на процеса и сеизмичните рискове, свързани с него – сондаж е най-вероятната причина за две леки земетресения близо до Блекпул, Англия и две в Охайо, САЩ.
Изследването на Инграфеа и Хоуърт представлява първата рецензирана публикация за емисиите на метан при добива на шистов газ, както и една от малкото, изследващи парниковия отпечатък на конвенционалния добив на газ. Повечето изследвания използват данните за емисиите на Агенцията за защита на околната среда в САЩ, които представляват обобщени оценки – според учените, за съжаление, това все още са най-качествените налични данни. Екипът се надява да получи финансиране за по-точно изследване на място в шистовата формация Марселус в североизточната част на Щатите.
Източник: Университет Корнел
