Спокойни води
Лекарства срещу тревожност, които достигат до водните екосистеми чрез отпадните води правят рибите безстрашни и асоциални и ги карат да ядат по-бързо от нормалното. Тези поведенчески изменения могат да имат сериозни екологични последствия.
Това са резултатите от проучване на екип от Университета Умеа в Швеция, публикувано на 14 февруари в престижното списание Сайънс. Много лекарства излизат от телата ни непроменени и отиват в отпадните води. В зоните надолу по течението от пречиствателните станции за отпадни води често се намират ниски концентрации на лекарства. В днешно време лекарствата задължително се тестват по отношение на безопасността им за хората, но има малко информация за взаимодействието на медикаментите с околна среда.
Шведският екип изследвал костурите и поведението им при наличие на оксазепам – лекарство срещу тревожност. При концентрации на лекарството, аналогични на концентрациите му във водите до гъсто-населени зони в Швеция, промените се разпознавали лесно. „Обикновено костурите са срамежливи и ловуват на ята. Но тези, които плуват в оксазепам стават значително по-дръзки”, обяснява Томас Бродин – еколог и главен автор на публикацията.
Лекарството направило рибите по-смели и по-асоциални. Те започнали да напускат ятата си и да търсят храна самички – опасно поведение, тъй като плуването в ято е основен защитен механизъм срещу хищни риби. Освен това костурите ядяли по-бързо. Тъй като рибите изпълняват важни роли в много водни екосистеми, промените в поведението, свързани с яденето, могат сериозно да смутят екологичния баланс.
„От тук нататък ще изследваме какви са ефектите от промените в поведението на рибите, предизвикани от медикамента. Във води, където рибата започне да яде по-бързо, се променя състава на видовете и са възможни неочаквани ефекти като увеличаване на риска от цъфтеж на водораслите.” Каза Томас Бродин.
„Решението на проблема не е да спре лечението на болни хора, а да се създадат пречиствателни станции, които да могат да улавят лекарства, опасни за околната среда” казва химикът Джеркер Фик.
Изследването трябва да се разглежда като знак за това какво може би вече се случва в много водни екосистеми по света. Необходими са по-цялостни изследвания преди да се направят по-големи заключения. Източник: Университет Умеа
