Бумгартнър ре-дефинира понятието "скок" след като прелетя 38-те километра от капсулата до повърхността на планетата и стана първия човек развил свръхзвукова скорост с тялото си. Снимка: redbullcontentpool.com
Австрийският екстремен парашутист Феликс Баумгартнър е достигнал по-голяма скорост при рекордния си скок през октомври миналата година от височина над 38 км, отколкото се смяташе досега, съобщи Асошиейтед прес.
Скоростта му е била 1357 км/ч, или Мах 1,25, което е 1,25 пъти скоростта на звука. Най-високата му скорост първоначално бе изчислена с 16 км/ч по-малко – на 1342 км/ч, или Мах 1,24. И в двата случая той е първият човек, преминал звуковата бариера с тялото си.
Той скочи, облечен в специален херметизиран костюм от капсула, издигната от гигантски хелиев балон над Ню Мексико на 38 969 м. Височината е със 75 м по-малка от първоначално изчислената, но пак е в стратосферата.
Баумгартнър се е движел със свръхзвукова скорост половин минута. Сърдечният ритъм на 43-годишния парашутист е останал под 185 удара в минута, а дишането му е било доста стабилно. Арт Томпсън, технически директор на проекта, каза, че всичко е станало, както е било предвидено и в окончателния доклад няма големи изненади.
Момента на скока сниман от камерата над вратата на капсулата. Снимка: redbullcontentpool.com
Последните стойностите са дадени от Брайън Ътли, официалният наблюдател от страна на Националната асоциация по въздухоплаване, който е присъствал на скока. На базата на всички данни от сензорите в костюма на Баумгартнър било изчислено, че парашутистът е достигнал скоростта на звука 34 секунди след скока. Скоростта за преминаване през звуковата бариера зависи от температурата на дадена височина. В случая това е станало на около 33 528 м.
Най-висока скорост Баумгартнър е достигнал на височина 27 828 м, 50 секунди след скока, а на 22 951 м скоростта му е паднала под тази на звука. Това е станало около 64 секунди след скока. Цялото свободно падане е продължило четири минути и 20 секунди. Последните 1524 м Баумгартнър прелита с парашут.
Не всичко по време на полета преминава добре. „Баумгартнър навлезе в опасното въртеливо движение, докато все още се движеше със свръхзвукова скорост. В течение на 13 секунди той се е въртя с 60 оборота в минута и направи 14 до 16 завъртания преди да си върне контрола“, казва Томпсън. „През цялото време обаче парашутистът беше в границите на безопасното“, допълва той. По време на въртенето мозъкът на Баумгартнър е под натиска на 2G, или два пъти силата на гравитацията.
Ако въртеливото движение е било по-бързо или е продължило по-дълго – надхвърляйки шест последователни секунди при 3,5 G – стабилизиращият парашут е щял да се отвори автоматично. Основното опасение на лекарите е било Баумгартнър да не изпадне в безсъзнание, да не получи инсулт, или - в случай, че скафандърът му се скъса – кръвта му да „закипи“ на тази екстремната височина. Най-ниската външната температура е била минус 71,1 градуса по Целзий.
В предговора на доклада Баумгартнър казва, че никога не си е представял толкова много хора да споделят мечтата му за свръхзвуков скок от толкова голяма височина. Живото излъчване в YouTube гледаха около 52 милиона души.
Здравей, слава! Снимка: redbullcontentpool.com
Учените и инженерите, които помогнаха за успешното осъществяване на рекорда „преминаха бариери в техните сфери, подобни на преминатата от мен звукова бариера“, пише Баумгартнър.
Рекордът, който Баумгартнър подобри, беше на Джо Китинджър от 1960 г., който не успява да достигне свръхзвукова скорост при скока си от височина около 31 км.
Китинджър отбелязва в доклада на „Ред Бул“, че е необходима още работа за изпитания на стабилизиращия парашут при екстремни височини.
Проектът на Баумгартнър беше спонсориран от „Ред Бул“. Според организаторите целта му е да помогне на бъдещи космически екипажи – на НАСА или частни – да оцеляват при инциденти на голяма височина. Ако толкова добре трениран парашутист като Баумгартнър не може да предотврати въртеливото движение, „астронавт, пилот или космически турист не би се справил“, пише Китинджър.
Арт Томпсън отбелязва, че с подходяща екипировка и при подходящи условия има „минимална вероятност“ космически екипаж да оцелее дори при условия, при каквито са били поставени астронавтите от космическата совалка „Колумбия“.
Всичките седем астронавти загинаха при завръщането на совалката „Колумбия“ на 1 февруари 2003 г. Лоръл Кларк от екипажа й беше омъжена за бившия бордови лекар от НАСА д-р Джонатан Кларк, който ръководеше медицинския екип на Баумгартнър. (Източник: БТА)
