Пееща пясъчна дюна в националния парк Алтън-Емел, Казахстан. Снимка: Jonas Satkauskas
Френски учен разгада тайната на „песента на дюните“, издаващи особени ниски звуци, когато задуха вятър в пустинята, пише в. „Кориере дела сера“.
Екип на физика Симон Дагоа-Бои от университета „Париж Дидро“ провел обстойни проучвания както в лабораторията, така и в пустините край мароканския град Тарфая и в Оман. Изследователите констатирали, че не всички дюни имат способността да „пеят“, а само тези съставени от сух пясък, подреден по определен начин.
Те „озвучават“ пустинята, когато пясъкът започне да се свлича по една от страните им, задвижван от вятъра. Някои от тези хълмове в пустинята генерират звуци със сила до 110 децибела на дадена честота, докато други „запяват“ с няколкото тона едновременно.
За да установи на какво се дължат тези разлики Симон Дагоа-Бои записал песента на две дюни. Едната край гр. Тарфая в Мароко, а другата в Ал Асхара в Оман. Мароканската пеела в сол диез, честота, съответстваща на 105 херца.
Дюната в Ал Асхара издавала звук в няколко тоналности – от фа диез до ре. Оказало се, че тези разлики се дължат на различните размери на пясъчните зрънца, от които били съставени.
Дюна, изградена от различни по размер песъчинки, издава звуци в различни честоти, докато тези с еднородни пясъци – само в една честота.
Песъчинките на дюната в Оман били с размери в широк диапазон – от 150 до 310 микрона. А мароканската била с много по-хомогенни размери на пясъчните зрънца, вариращи само между 150 и 170 микрона.
Същият феномен бил наблюдаван и в лабораторни условия при изкуствено пресъздаване на „песните на дюните“ с купчинки пясък от 50 и 150 килограма, събран отдвете локации. (Източник: БТА)
