Учени от Кеймбриджкия университет изследваха причините за изчезването на строящата метрополиси Индуска цивилизация в период, започнал преди близо 4000 години. Нейните владения обхващали територията на днешен Пакистан и Индия.
За целта на проучването учените събрали раковини, съхранени на дъното на древно езеро. Анализът на кислорода, който се съдържал в тях, можел да разкаже много за това как се е променял климата на проучваната територия с течение на времето.
Според изследователите резултатите дават много по-ясна представа защо големите градове на Индуската цивилизация – наричана също Харапанска цивилизация – изчезнали. И преди климата е сочен като възможна причина за загадъчната трансформация, но досега не е имало директни доказателства.
„Смятаме, че сега имаме много силни сведения в подкрепа на това, че сериозно климатично събитие е сполетяло зоната, в която голяма част от индуските селища са били разположени“, казва проф. Дейвид Ходел от Кеймбриджкия университет. „Заедно с други данни от Мегхалая в североизточна Индия, от Оман и Арабско море, резултатите ни дават убедително доказателство за засягащо обширна територия отслабване на индийския летен мусон в голяма част от Индия преди 4100 години“, обяснява проф. Ходел.
Според учените откритието им свързва краха на индуските градове с документирано глобално климатично събитие, засегнало Старото царство в Египет и други цивилизации от ранната бронзова епоха – Гръцката, Критската цивилизация, както и Акадианската империя в Месопотамия.
Изследваните от учените раковини разкрили рязка промяна в количеството вода, което постъпвало в древното езеро Котла Дахар преди 4100 години. Това според екипа от Кеймбридж е индикация за настъпването на суша, засегнала в голяма степен древната цивилизация.
„Смятаме, че климатичното събитие е продължило 200 години, преди да се възстанови предишното състояние, което наблюдаваме днес и смятаме, че цивилизациите е трябвало някак да се справят с продължителния период на суша“, казва проф. Ходел.
Според учените Индуската цивилизация е процъфтявала от средата на третото до прехода към второто хилядолетие пр.н.е. Много от хората живеели в мега-градове, които заемали територия от порядъка на 80 хектара или повече. Но до средата на второто хилядолетие пр.не.е. много от тях се смалили драстично или били напълно изоставени.
Учените смятат, че откритото от тях рязко засушаването е една от основните причини, довели до краха на древните мегаполиси. (Източник: University of Cambridge)