Астероидът, който е заличил динозаврите от лицето на Земята, може да е изпратил живот на Марс и луните на Юпитер, заявиха американски учени.
Те изчислили колко скали с достатъчно големи размери, за да приютят живот, са били изхвърлени в космоса вследствие на сблъсъци на нашата планета с астероиди през последните 3,5 милиарда години.
Сблъсъкът, вероятно унищожил динозаврите и довел до образуването на кратера Чиксулуб, е бил достатъчно силен, за да може отломки да стигнат до юпитеровата луна Европа. Хиляди потенциално носещи живот скали са стигнали до планетата Марс, която някога може да е била с подходящи за живот условия.
„Установихме, че скали, които са можели да приютят живот, вероятно са пропътували разстоянието от Земята и Марс до планетите с твърда повърхност в Слънчевата система и Юпитер“, заяви водещата авторка на научната публикация Рейчъл Уърт от Щатския университет на Пенсилвания.
„Всяка мисия за търсене на живот на Титан или юпитеровите луни ще трябва да прецени дали биологичният материал е с независим произход или е от друг клон на „семейното дърво“ на Земята“, обяснява Уърт.
Панспермията – теорията, че организми, пренасяни от комети и метеоритни отломки, могат да пътуват „на автоспоп“ в Слънчевата система, отдавна удивлява учените. Благодарение на напредъка в компютърните технологии учените сега могат да направят симулации на тези пътешествия и да проследят „пътниците“ без билет.
В рамките на изследването първо бил изчислен броят на скалите с дължина над 3 метра, които са били изхвърлени от нашата планета при големи сблъсъци. Според учените три метра е минималната дължина, за да може микроби да бъдат защитени от слънчевата радиация по време на пътешествие с максимално времетраене от 10 милиона години.
След това учените проследили съдбата на тези „пътници“. Много от тях останали на околоземна орбита или паднали обратно на Земята. Други били привлечени от Слънцето или запратени извън пределите на Слънчевата система. Някои от тях обаче стигнали до чужди светове, които могат да приютят живот.
Според симулациите около 6 скали вероятно са стигнали дори до юпитеровата луна Европа, под чиято ледена покривка има течен океан. „Дори при консервативни реалистични оценки пак е възможно сега организми да плуват в океаните на Европа“, заяви Уърт.
Пътешествието до Марс е много по-често срещано – изчисленията показват, че около 360 000 скали са пропътували разстоянието до Червената планета. (Източник: БТА)