Учени от НАСА откриха, че огромен океан е покривал половината от северното полукълбо на Марс.
Според изследването в миналото на планетата е имало достатъчно вода, за да покрие цялата й повърхност със слой с дебелина 137 метра. По-вероятно е обаче океанът да е заемал „само“ половината от северното полукълбо, а дълбочината му на места да е достигала над 1,6 километра.
Откритието значително увеличава шансовете в миналото на Червената планета да е съществувал и процъфтявал живот. Но как и защо е изчезнало това огромно количество вода, чийто обем надхвърля обема на земния Арктически океан?
Учените от НАСА и Европейската Южна Обсерватория са на път да разбулят мистерията. Те използвали три от най-мощните телескопи в инфрачервения спектър, за да изследват атмосферата на Марс в течение на повече от 6 години. Може да изглежда странно, че вместо да изследват повърхността, учените изследват атмосферата, но съдържанието на вода в нея е пряко свързано с това колко вода е имало на планетата в миналото.
За разлика от Земята Марс няма свое магнитно поле и това се е оказало от изключително значение за изчезването на водата. Без магнитно поле, което играе ролята на щит, ускорени частици от Слънцето „бомбардират“ необезпокоявани планетата. Тези частици „избиват“ водни молекули от атмосферата и ги запращат в космоса – като странна форма на космически билярд.
Това „избиване“ обаче се случва само с обикновената форма на водата. Друг неин по-рядък вариант включва деутерий – по-тежка форма на водорода – и не е податлив на този процес. Именно поради това с намаляването на обикновената вода, количеството на „тежката“ вода с деутерий се увеличава като пропорция.
Изследвайки пропорцията на двете разновидности вода в атмосферата, учените могат да преценят каква е тя и за водата, заключена в ледените шапки на планетата. Като сравнят тази пропорция с пропорцията, открита във водна проба от марсиански метеорит на 4,5 милиарда години, учените могат да кажат колко вода е „избягала“ в космоса за този период от време.
Според оценката изгубената вода е 6,5 пъти обема на сегашните ледени шапки – около 20 милиона кубически километра! По сегашния релеф на планетата може да се съди, че океанът е покривал цели 19 процента от нейната повърхност. (Източник: НАСА)