Изключително близка – за космическите мащаби – експлозия на супернова, забелязана на 21 януари, стана фокус на наблюденията на множество обсерватории в целия свят.
Титаничният взрив, означен като SN 2014J, се намира на 12 милиона светлинни години от нас в галактиката M82. Това е най-близката супернова, видима в оптичния диапазон за последните две десетилетия, и вероятно най-близката от този тип в историята на космическите наблюдения въобще.
На 22 януари телескопът „Суифт“ на НАСА пръв засне явлението в близката галактика. Оказва се, че експлозията е била налице цяла седмица преди някой да я забележи. Първоначално обаче е открита случайно по време на уъркшоп на Стийв Фоси и негови студенти в обсерваторията на Лондонския университет.
Въпреки че ярката експлозия е необичайно близо, светлината от нея частично се поглъща при преминаването си през плътен облак от прах в галактиката. Астрономите виждат в това изключителна възможност да изследват влиянието на междузвездния прах върху свойствата на излъчената светлина. Причина за това е, че супернови от тип Ia – като SN 2014J - са изключително сходни по своята яркост и учените знаят какво би следвало да наблюдават.
Супернова от тип Ia е резултат от пълното унищожение на бяло джудже – финалният етап от живота на звезда с маса близка до тази на Слънцето. Експлозията може да е резултат от два различни сценария. В единия бялото джудже обикаля около звезда и „смуче“ от нейната материя, докато не се стигне до критичен праг и не настъпи взрив.
При втория сценарии две бели джуджета обикалят едно около друго, приближавайки се все по-близо и по-близо до експлозивния си сблъсък. И в двата случая звездният взрив генерира сферична вълна от нажежена плазма, която се движи в пространството с милиони километри в час.
Учените очакват SN 2014J да продължи да увеличава яркостта си и през първата седмица на февруари, когато може да стане видима и с бинокъл. (Източник: NASA/Goddard Space Flight Center)