Композитно изображение на Cas A, комбиниращо в себе си насложени снимки от телескопа NuSTAR и телескопа Chandra. Изображение: NASA/NuSTAR
Астрономи за пръв път успяха да надникнат в сърцето на избухваща супернова в последните минути от живота й.
За целта учените използваха космическия апарат на НАСА NuSTAR, който е способен да улавя високоенергетични рентгенови лъчи с космически произход. Данните от телескопа позволили да се състави първата карта на радиоактивен материал в мъглявината Cassiopeia A (Cas A), която се е образувала след експлозията на супернова. Анализът на информацията разкрива как ударните вълни от взрива са разкъсали масивната звезда в края на живота й.
„Звездите са сферични топки газ и затова бихме предположили, че когато завършат своя живот и избухнат, експлозията ще изглежда като голяма и симетрична топка, която мощно се раздува навън“, казва Фиона Харисън от екипа. „Нашите резултати показват как сърцето на експлозията – или двигателя – се деформира, може би защото вътрешностите [на звездата] буквално се „разплискват“ преди детонацията“, обяснява тя.
Cas A се е образувала при мощната експлозия на супернова в края на живота на масивна звезда. В резултат, на нейно място е останала или неутронна звезда, или черна дупка, около която има красива мъглявина от изхвърлен материал. Светлината от експлозията е достигнала Земята преди няколкостотин години, така че имаме възможност да видим Cas A в много ранна фаза от съществуването й в тази форма.
Суперновите са основните производители на по-тежки елементи във Вселената – калцият в костите и желязото в кръвта си дължим преди всичко на тях. При мощните им експлозии се развиват изключително високи температури, при които по-леки атоми се сливат и образуват по-тежки.
Сега телескопът NuSTAR е уловил и картографирал излъчването на един такъв елемент, създаден в ядрото на експлодиращата звезда, образувала Cas A – радиоактивният изотоп титан-44. Интересното в случая е, че разпределението му в мъглявината е неравномерно. Това според учените дава и вероятното решение на въпроса как звездата е срещнала своя край.
При симулации на експлозии на супернова обикновено ударната вълна не успява да разкъса звездата. Но последните резултати, свързани с разпределението на титан-44, сочат, че звездата се е „разплискала“ и това е позволило на ударната вълна да изхвърли външните й слоеве. (Източник: NASA, UC Berkeley)
