Преди десет години един зададен въпрос за научен проект на петокласник кара физикът Джон Креймър от Университета на Вашингтон да измисли начин да пресъздаде звука на Големия взрив.
Сега Креймър е направил подобрена версия на първоначалната си работа, въоръжен с още по-точна информация от мисията Планк. Това е програма за сателитно наблюдение на космическото микровълново фоново лъчение, която преди по-малко от месец позволи на учените да изготвят най-прецизната оценка за възрастта на Вселената.
Благодарение на новите данни аудиото, пресъздаващо „ехото“ от Големия взрив, е с по-богата и запълваща високите честоти звукова картина. Ето и резултата (файлове с дължина от 20 секунди до над 8 минути):
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
През 2001г. Креймър написал статия, в която описал предполагаемия звук от началото на Вселената. Няколко години след това, майката на петокласник, правещ проект за Големия взрив, попитала физика дали този звук е записан по някакъв начин. Креймър казал, че не е, но започнал да мисли как може да бъде постигнато.
Той използвал данните от космическото микровълново фоново лъчение, които показват миниатюрните разлики в температурата на много ранната Вселена. Тази информация Креймър подал на програмата Mathematica и след това я конвертирал в звук. 100-секундната версия на записа покрива диапазона от 380 000 до 760 000 години след Големия взрив.
„Оригиналните звукови вълни обаче на са били вариации в температурата, а истински звукови вълни разпространяващи се във Вселената“, казва Креймър.
Ученият отбелязва, че в данните от 2003г. липсвал високочестотния диапазон. С информацията от сателита Планк – чийто детектори могат да открият вариации в температурата на ранната Вселена от порядъка на няколко милионни от градуса – Креймър е успял да направи „записа“ на Големия взрив по-изчистен и по-богат в звуково отношение.
Физикът обяснява как с разширението и изстиването на Вселената вълните били „разтеглени“, така че се получил по-басов тон. Звукът бил толкова басов, че се наложило Креймър да усили честотата 100 септилиона пъти (числото 100 следвано от 24 нули), за да направи записа достъпен за човешкия слух. (Източник: University of Washington)