Изследванията сочат, че 97% от американците в зряла възраст отделят по-малко от 30 минути на ден за физически упражнения. Ново проучване на Университета на Мисури показва, че определени генетични черти може да предразполагат хората да бъдат по-малко мотивирани да се упражняват и да бъдат активни.
До тези резултати учените достигнали след като успешно селектирали плъхове склонни към прекомерна ленивост или активност. Според изследователите експеримента демонстрира, че генетиката може би играе роля в мотивацията и при хората.
„Показахме, че генетичната предразположеност към мързеливост е възможна“, казва проф. Франк Буут, взел участие в проучването. „Би било много полезно да се знае дали даден човек е генетично предразположен към липса на мотивация за упражнения, защото това потенциално може да го направи по-склонен към развиване на наднормено тегло“, обяснява професорът.
В експеримента учените поставили плъхове в клетки с колела за бягане и измерили колко всяко от животните избягва доброволно за период от 6 дена. След това чифтосали 26-те с най-високи резултати и 26-те, които се представили най-слабо.
Изследователите повторили процеса в 10 поколения и открили, че разклонението на активните плъхове избирало да бяга 10 пъти повече от това на „мързеливите“. Сравнени били нивата на митохондриите в мускулните клетки и строежа на тялото на „супер-бегачите“ и „супер-мързелите“, в комбинация със задълбочен генетичен анализ.
„Въпреки, че не открихме разлика в строежа на тялото и нивата на митохондриите в мускулните клетки, най-важното, на което попаднахме, бяха генетичните разлики между двете разклонения плъхове“, казва Майкъл Робъртс, другият участник в експеримента. „От повече от 17 000 различни гена в една зона на мозъка, идентифицирахме 36, които може да играят роля в предразположението към мотивираност за физическа дейност“, обяснява той.
Учените смятат да продължат проучването и да разберат как влияе всеки от откритите гени на желанието за физическа активност. (Източник: University of Missouri-Columbia)