Слухът и осезанието са две отделни сетива. Но дали се различават толкова много? Няколко германски екипа си задават този въпрос и установяват генетична връзка между двете.
Логиката да се започне това изследване е лесно разбираема – слуха и осезанието са свързани с разпознаването на механични стимули – вибрация, допир и т.н. Ако основната функция на сензорните клетки е подобна при слушане и допир, то е много вероятно за „превеждането” на механичното дразнение в сигнал те да използват същите механизми, кодирани от същите гени.
За да проверят своята хипотеза, учените провеждат изследвания на много доброволци и проверяват тяхната слухова и палпаторна чувствителност. Установява се силна корелация между нивото на чувствителност на двете сетива. При здрави хора по-изострен слух обикновено се свързва и с по-добро осезание. Глухите хора често имат силно ограничена чувствителност на допира (за разлика от слепите, които често имат силно развито осезание). А изследвания на еднояйчни и двуяйчни близнаци демонстрират, че както слуха, така и осезанието са силно наследствени черти.
Търсейки молекулярно обяснение, учените установяват и рецесивни мутации в определен ген, които освен за вродена глухота, са отговорни и за придружаващата я силно намалена чувствителност на допир – това се мутации в гена USH2А, свързван досега основно със синдрома на Ъшър (рядко генетично заболяване, водещо до глухота и постепенна загуба на зрението).
Осезанието засега е най-малко изследваното сетиво. Генетичните причини за намалено осезание са познати единствено при вродената безчувственост към болка (тъй като това е опасно състояние).
Установената връзка между слух и осезание поставя основата на бъдещи изследвания, които може би ще успеят да разгадаят мистерията на това как механичните дразнения се превръщат в невронни сигнали на молекулярно ниво.
Източник: Frenzel H, et al. A Genetic Basis for Mechanosensory Traits in Humans, PLOS Biology, May 2012
