Учени, работещи в Испания, предложиха нов модел за строежа на ядрото на Земята, който може да обясни разликите между източното и западното му полукълбо с начина, по който са групирани железните атоми.
Земното ядро е на дълбочина над 5000 км, поради което не може да бъде изследвано пряко. То се състои в най-общ план от твърда метална сфера, заобиколена от течно външно ядро.
Смята се, че вътрешното ядро е започнало да се втвърдява преди повече от 1 милиард години. Радиусът му е около 1220 км, като всяка година нараства с около 0,5 мм. От какво точно е съставено то обаче си остава загадка.
Специалистите черпят информация от скоростта на сеизмичните вълни, които преминават през ядрото. Така съдят за плътността и еластичността му, но подредбата на атомите в кристалното ядро не може да бъде установена заради голямото налягане и високите температури, които не могат да бъдат възпроизведени в лаборатория.
Сеизмичните данни показват, че западната и източната половина от вътрешното ядро на Земята са различни. Затова някои специалисти предполагат, че то е било подложено на импулс, вероятно от сблъсък с астероид или планетоид, разтърсил цялата планета.
Смята се, че ядрото постоянно се движи настрани, като в това време предната страна се топи, а задната кристализира. Ядрото обаче остава в централна позиция заради гравитацията. Всичко това е много сложно и връзката между кристалната структура и геофизичните наблюдения изисква още потвърждения.
Маурицио Матезини и екипът му от университета Комплутенсе в Мадрид предлагат нова теория за строежа на ядрото – то е съставено от смес от различно подредени структури от железни атоми, които се различават по своята подредба.
Според испанските учени източната и западната страна на ядрото се различават по степента, в която тези различни структури са смесени и това определя движението на ядрото на изток. Този модел се различава драстично от досегашните хипотези за по-еднородна минералогия. (Източник: БТА)