Учени за първи път са свързали мозъците на плъхове по електронен път, което позволило на животните да обменят информация директно за да решават прости поведенчески задачи.
Резултатите от този проект демонстрират бъдещия потенциал за свързване на мозъци в нещо наречено от разработчиците „органичен компютър“, с което става възможен обмена на двигателна и сензорна информация в група от животни.
„Предишните ни изследвания на интерфейси мозък-машина ни убедиха, че мозъка на плъховете е много по-гъвкав отколкото смятахме“, казва Майкъл Николелис, водещ автор на публикацията и професор по невробиология в Колежа по медицина в университета на Дюк.
„В тези експерименти мозъка на плъха беше способен да се адаптира лесно към приемането на информация от външно устройство и дори да се научи да обработва невидима инфарчервена светлина от изкуствен сензор. Така че, въпроса, който си зададохме беше: ‘Ако мозъка може да разбира сигнали от изкуствени сензори, може ли и да обработва информация подадена от сензори в друго тяло’“, обяснява проф. Николелис.
За да тестват тази идея учените обучили двойка плъхове да решават задача, състояща се в това да натискат лостче, което им позволявало да пият вода при светването на лампичка над лостчето. След това свързали мозъците на мишките с набор от микроелектроди, разположени в зоната на мозъка отговаряща за двигателната информация.
Единият плъх – обозначен като „кодиращ“ – получавал светлинния сигнал показващ кое лостче да натисне. Щом го натиснел, образец от мозъчната му активност, който кодирал поведенческото му решение, бил преобразуван в поредица от електрически стимулации в мозъка на втория „декодиращ“ плъх.
„Декодиращият“ плъх разполагал със същите лостчета като първия, но не получавал светлинен сигнал, който да му покаже кое от лостчетата да натисне. За да разбере кой е правилния избор водещ до наградата, той трябвало да разчита на инфомацията получена чрез мозъчния интерфейс.
Учените провели опити за да установят колко добре втория плъх декодира сигналите изпратени от първия. Оказало се, че в 70% от случаите трансфера е успеше, а резултата бил само с 8% по-нисък от теоретически възможно постижимия, който изследователите определили на базата на предишните експерименти с директно подаване на сигнали до мозъка на животните. (Източник: Duke University Medical Center)