Астрономи, финансирани от НАСА, смятат, че вероятно са се натъкнали на първа луна около далечна планета.
Илюстрацията вляво показва предполагаемата луна, обикаляща около планета, подобна на Юпитер. По-малко вероятния, според учените, вариант е показан вдясно - вместо планета и луна - звезда и планета. Изображение: NASA/JPL-Caltech
Учените използвали уникална по рода си подредба на космически обекти в галактиката, за да могат да открият предполагаемото малко тяло. Това е и причината съществуването на луната да не може да бъде потвърдено в близко бъдеще.
„Няма да имаме възможност да наблюдаваме този кандидат за екзолуна отново“, казва Дейвид Бенет от Университета на Нотър Дам. „Но можем да очакваме повече изненадващи открития, като това“, допълва той.
Учените използвали техниката на гравитационната микро-леща, която разчита на подредбата на звезди и планети в една линия. Когато по-близка до Земята звезда премине между нас и по-далечна звезда, гравитацията на по-близката от тях изпълнява ролята на лупа, която фокусира светлината и увеличава яркостта на тази зад нея. Тези изменения в светенето обикновено траят около месец.
Ако по-близката звезда – изпълняваща ролята на лупата – има планета, която обикаля около нея, то гравитацията на планетата също се добавя към ефекта на лещата и влияе на яркостта на звездата на заден план. Като внимателно наблюдават измененията в светлината, учените могат да преценят каква е масата на звездата-леща спрямо тази на света, който обикаля около нея.
Възможно е обаче мястото на звездата и планетата да се заеме по същия начин от планета и луна, както учените предполагат, че е в случая. Според изследването далечната двойка включва свят, по-масивен от Юпитер, и неговата луна, която би следвало да е по-лека от Земята.
Учените смятат, че е възможен и друг сценарии, в който двойката се състои от бледа звезда и планета, 18 пъти по-тежка от Земята. Моделът на учените обаче клони повече в полза на първото решение с екзолуната. (Източник: NASA)
