Художествена концепция за планетата HD 189733b в орбита около своята звезда. Изображение: ESA/Hubble
Телескопи сякаш се надпреварват да откриват потенциално обитаеми планети. Но как да сме сигурни, че на тези планети действително може да съществува живот?
Астрономи разработиха нова технология, която позволява от Земята да се търсят следи от вода на потенциално обитаемите небесни тела.
Данни на НАСА сочат, че от началото на 90-те години на миналия век са открити близо 900 планети, които орбитират около звезди, различни от Слънцето. Статистически погледнато, е възможно да съществуват милиарди екзопланети във Вселената.
Повечето от откритите досега екзопланети са с по-големи размери от този на Земята. Някои са скалисти и се намират в зони, смятани за потенциално обитаеми – планетите не са нито прекалено близо, нито прекалено далече от звездата, около която орбитират. Казано с други думи, не са нито прекалено горещи, нито прекалено студени, за да е невъзможно там да има вода в течно състояние – нужно условие за съществуване на живот, според съществуващия научен консенсус.
Потенциално обитаеми не означава, че там непременно съществува живот, а сегашните методи за наблюдение са недостатъчни, за да се детектират вода и други сложни молекули на екзопланети отдалечени на светлинни години от нас.
Това обаче е на път да се промени, ако се съди по резултатите от изследване, които бяха представени на годишната конференция на Британското кралско астрономическо дружество в Единбург, Шотландия. Учени от университета в Лайден, Холандия, са открили в светлинния спектър на газовия гигант HD 189733b следи от вода.
Проучването е направено с помощта на криогенния спектограф с висока резолюция CRIPES, с който е оборудван VLT (Very Large Telescope) на Южната европейска обсерватория. Според учените технологията може да бъде използвана с големи наземни телескопи на земята, както и с по-скъпите телескопи в орбита.
Планетата HD 189733b, чиято повърхностна температура надвишава 1000 градуса по Целзий, е на 63 светлинни години от Земята. Методът на екипа от Лайден наскоро позволи на нея да бъдат открити следи от въглероден моноксид.
„Знаехме, че техниката върши работа за прости молекули на по-малки дължини на вълната, но за да търсим следи от вода, трябваше да преминем към по-големи дължини на вълната, където земната атмосфера започва да блокира търсените от нас сигнали, така че не бяхме сигурни дали ще открием нещо“, заяви ръководителката на изследването, астрофизичката Джейн Бъркби. (Източник: БТА)
