В бъдеще техниката може да се използва, за да се помогне на наркозависими или на хора страдащи от посттравматично стресово разстройство. Илюстрация: Philip Bitnar / Koukej Makak Production 2010 (Creative Commons)
За първи път учени успяха да изтрият „нежелани“ спомени в експеримент с мишки без да бъдат засегнати останалите „добри“ спомени. Възможно е в бъдеще тази техника да се използва, за да се помогне на наркозависими или на хора страдащи от посттравматично стресово разстройство (ПСР).
Човешкият мозък е изключително добър в това да свързва множество привидно произволни детайли в цялостен спомен, който може да се „извиква“ от редица асоциации. Това има както своите положителни, така и своите отрицателни страни.
За лекуващите се наркозависими или за страдащите от ПСР обаче нежеланите спомени могат имат тежки последици. Хора, които са били зависими от метаамфетамини, споделят например, че желанието за употреба се предизвика от различни асоциации: цигари, пари и дори дъвка (използвана заради изсъхването на устата).
„Спомените ни превръщат в това, което сме, но някои от тях могат да направят живота ни много труден“, казва доц. Кортни Милър, ръководила проучването в Изследователски институт Скрипс.
Формирането на спомен е процес, включващ поредица от събития в мозъка. Определени структури в самите нервни клетки, с които те получават сигнали от своите съседи, се изменят. Това се случва благодарение на протеина актин, който се открива в скелета на всички клетки.
В изследването учените блокирали полимеризацията – т.е. образуването на големи, наподобяващи верига, молекули - на актина. По този начин те успешно изтрили спомени на животните, свързани с приема на метаамфетамини. Тестове на поведението показали, че загубата на паметта за наркотичните преживявания е пълна, а останалите спомени са незасегнати.
В експеримента животните били тренирани да свързват ефекта на метаамфетамините с множество силни визуални, тактилни и обонятелни стимули. Много дни след това животните били инжектирани с веществото блокиращо полимеризацията на актина. В резултат те демонстрирали пълно безразличие, когато били подложени на свързаните с наркотика стимули. В същото време реакцията на други спомени била незасегната. (Източник: Scripps Research Institute)
