Учените изследвали функционирането на гена RbAp48 в клетки в зоните DG в мозъка. Изображение: Elias Pavlopoulos, PhD/Columbia University Medical Center
Изследване показа, че липсата на протеин играе ключова роля в характерното за напредването на възрастта отслабване на паметта, и че въпросният процес е обратим.
Връзката между протеина RbAp48 и състоянието, което засяга голям брой възрастни хора, е установена от учени от медицинския факултет в Колумбийския университет в Ню Йорк, ръководени от д-р Ерик Кандъл – един от лауреатите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2000 г.
Изследването им върху мозъчни клетки на хора и мишки също така дава най-ясните досега индикации, че загубата на паметта с възрастта и болестта на Алцхаймер са две различни неща. Според учените първоначално се е смятало, че загубата на паметта е сред ранните симптоми на болестта на Алцхаймер, но все повече сведения сочат, че става въпрос за различен процес, който засяга определена част от хипокампа.
За целите на изследването бил извършен генетичен анализ на мозъчни клетки от въпросната зона в мозъка, взети от 8 починали на възраст между 33 и 88 години. Нито един от тях не бил засегнат от мозъчно заболяване. Учените установили, че при всички изследвани най-сериозни изменения с възрастта се забелязват при гена RbAp48 и зависещото от него производство на едноименния протеин. Резултатите сочели, че експресията на гена (т.е. производството на протеин RbAp48) отслабва постепенно с времето.
За да проверят ролята на гена за свързаната със стареенето загуба на паметта, учените решили да манипулират функционирането му при мишки. Когато работата на RbAp48 в мозъците на млади индивиди била блокирана, те развили същите проблеми със запаметяването, както и възрастните. След като функционирането на гена било възстановено, мишките възвърнали и нормалната си памет.
Учените освен това използвали вирусна терапия, за да подсилят работата на гена RbAp48 в мозъците на възрастни мишки. Те не само показали много по-добри резултати на тестове на паметта, но представянето им било сравнимо с това на млади индивиди. (Източник: БТА, Columbia University Medical Center)
