Въпреки че Големият Андронен Ускорител преустанови дейността си през февруари тази година, учените в ЦЕРН продължават усилено да работят над анализирането на огромното количество данни, генерирани от него.
Една от основните цели на колайдъра беше изследването на частицата известна като Хигс бозон. Тя бе наблюдавана за пръв път през юли 2012 и откритието ѝ бе потвърдено тази година през март, вследствие на което Питър Хигс и Франсоа Енглер получиха Нобелова награда.
Това обаче не беше краят, а по-скоро началото на дълъг процес на изучаване на природата на частицата. Свойствата й са от особено значение, защото могат да разкрият физични процеси отвъд т.нар. Стандартен модел. Стандартния модел е съвременната теория, която описва света около нас, като съставен от ограничен брой фундаментални частици.
Хигс бозонът съществува под тази си форма само за кратко време, след което се разпада на други частици. Според Стандартния модел тези частици могат да бъдат два типа – бозони и фермиони. Бозоните пренасят силовите взаимодействия – като например електромагнетизма – а фермионите изграждат материята около нас.
Досега екипът на ATLAS в ЦЕРН беше идентифицирал три начина за разпад на Хигс бозона, в които той се разпада съответно на два фотона, два Z бозона и два W бозона. Общото между тези частици, е че принадлежат към семейството на бозоните.
Нямаше обаче сведения за другия теоретично постулиран вид разпад на Хигс бозона – на фермиони. Точно такъв разпад, а именно на два фермиона, наречени тау-лептони, са открили учените сега. Оказва се, че честотата, с която се извършва този разпад, отговаря добре на предвижданията на Стандартния модел.
Откритието е със стандартно отклонение от 4.1-сигма, което в общи линии означава, че има 99.993% шанс резултатите да са верни. Това поредно потвърждение на теорията мотивира учените да продължават да изследват природата на Хигс бозона и да очакват с интерес повторното пускане в екплоатация на вече по-мощния ускорител през 2015 г. (Източник: CERN)