Детйлна компютърна графика на детектора ATLAS. Снимка: ATLAS Experiment © 2012 CERN
Учени от ЦЕРН са осъществили за първи път сблъсъци на различни частици. Постижението им е крачка напред към познанието какво е имало в свръхгорещата първична плазма, формирала се непосредствено след Големия взрив, предаде Ройтерс, позовавайки се на европейския изследователски център.
Това е поредният успех за физиците от ЦЕРН, след като по-рано през годината бе оповестено, че са открили нова субатомна частица, съвместима с отдавна търсения загадъчен Хигс бозон. Експериментът ALICE – един от шестте в Големия адронен колайдер – анализира частиците, „изплували“ от сблъсъка на минатюрни производни на водорода протони и по-големи оловни ядра.
Целта на учените е била да разберат дали тези асиметрични колизионни системи са възможни. Вълнуващите резултати от експеримента дават положителен отговор. Функцията на ALICE (A Large Ion Collider Experiment) е да изследва какво се е случило с материята, когато се е загряла до 250 000 пъти по-висока температура от тази в центъра на Слънцето. Толкова гореща е била кварк-глуонната плазма, появила се непосредствено след Големия взрив.
Досега в търсенето на Хигс бозона и в областта на новата физика, обхващаща понятия като свръхсиметрия, тъмна материя, допълнителни измерения и паралелни светове, учените от ЦЕРН са осъществявали само сблъсъци със скорост близка до светлинната на идентични частици.
„Независимо дали сблъсквахме водородни протони или оловни протони, това беше като да удряме портокали с портокали. Сега играта на топки е различна – като сблъсъци на портокали с ябълки“, е образното сравнение, предложено от учен от ЦЕРН.
Изглед към тороидалните магнити използвани в експеримента ATLAS (кликни за по-голяма версия). Снимка: ATLAS Experiment © 2012 CERN
Големият адронен колайдер ще бъде спрян за близо две години през следващия февруари. Преди това обаче учените ще се опитат да осъществят нови и по-продължителни протон-оловни сблъсъци.
В обичайните за Големия адронен колайдер сблъсъци на протони с протони се генерира много малка част от плазмата, формирала се непосредствено след Големия взрив преди 13,7 милиарда години. Това е причината продуктите от тези високоенергийни сблъсъци да не дават почти никаква представа за състава на т.нар. „първична супа“ от течни кварки и глуони.
Все пак малка част от тези милиарди мини-Големи взривове генерират следи от частици, подобни на тези, появили се след охлаждането на плазмата. Те могат да бъдат анализирани от други експерименти на ЦЕРН. От подобни сблъсъци на идентични протони „изплува“ частицата, за която се смята, че може да отдавна търсеният Хигс бозон. Т.нар. божествена частица е позволила на материята да се сдобие с маса.
Дали частицата, за чието откриване бе съобщено пред света на 4 юли, е наистина кръстеният на британския учен Питър Хигс бозон, все още предстои да бъде официално потвърдено. Евентуалното потвърждение ще бъде приветствано като най-важното научно откритие на века. (Източник: БТА)
